домосед: Летен дъжд, дракони, гълъби на мира и рибка с картофки по Британските острови

From England 2010: Dorset, Devon

07-08 август, Девън

England 2010: Dorset, Devon

Новият британски премиер Камерън въздигнал почина "Изберете британското" и вместо да си заведе семейството като хората на почивка с fish&chips в Испания избрал Корнуол, в най-югозападния ъгъл на Кралството. Повод за Independent да посвети цял уикендовски брой на вестника на читателски истории с провалени (от времето!) ваканции в родината.

Реших да проверя на място. Е, не е чак толкова лошо положението с английския летен дъжд. Раздвижихме колата на Ивайло от Лондон до Девън през Дорсет. Корнуол ни се стори далчеко само за един уикенд. Времето беше на наша страна напук на апокалиптичните прогнози от weather.yahoo за потоп. Небето се прочисти още в събота на обед и се задръжа на шарена сянка до неделя вечер.

(Да започенеш пътпепис за Британските острови с цял параграф подробности за времето, илюстриран с подходящ британски видеоклип, е въпрос на добър вкус! Всъщност не става дума за пътепис, а за снимки с коментар тоя път)

Познавайки ме, Ивайло правилно беше преценил, че е най-лесно да ми осатви на мене картата и пътеводителите да избирам маршрута. Отправихме се ужким директно към източния бряг на графство Девън, но покрай спирания за кафета и прочие по магистралата, пладне преваля още на средата на пътя и, попрегладнели, излязохме на морето още в Дорсет и спряхме в първото градче с плажче, което се изпречи на пътя. Лайм Риджис.

From England 2010: Dorset, Devon

Сърцето на юрския бряг (където се говори, че вкаменелостите от ерата Юра се ронят от скалите в такива количества, че с кофи да ги събираш), което от есемеси се разбира, че е точно градчето, в което е живял Пол (редовен герой на други сводки, предимно африкански). Докато майка му е държала къща за гости срещу музея, той пиел точно определена марка I.P.A (Indian Pale Ale) в един от пъбовете. Аз пък избрах HIX Oyster Ale 5.5% в едно модерно рибно ресторантче с хубава светла тераса над плажа. Нажлюдавайки капризите на облаците над градчето си изведох правило, че цаката на една плажна ваканция в Англия е да уцелиш огрятото от слънце петно на плажа.

From England 2010: Dorset, Devon

Оттам тръгваме по крайбрежието и всяко следващо градче го намираме различно по дух. Първото е Биър. Пише се като бира, но е съвпадение. Не, че няма бира, но рибата е повече. Тамам имаха селски рибарски празник, придружен със състезание за повече улов. Хористи пееха закачливи, но все пак като за пред деца, моряшки песни, печеше се риба на скара, а накрая наградиха лауреатките (принцесите) от местния ученически конкурс за красота. Предполага се, че броещите се на пръсти момичета в гимназиална възраст от селото ги награждват на ротационен принцип през година, защото миналогодишната принцеса хем изглеждаше по-млада, хем с класи по-хубава от тазгодишната. Ролсройсът, който ги докара, сигурно си е същият последните 40 години.

From England 2010: Dorset, Devon

Бранскомби е по-скоро разхвърляна махала/вилна зона, отколкото село. По тясно пътче се стига до гънка на релефа, от която морето не се вижда, но се е сторила подходяща на средновековните хора точно тук да издигнат тежка каменна църква, значително надвишаваща съвременната значимост на селото. Не посмяхме да спрем на паркинга на викария, макар и всякакви служби за деня да бяха отдавна отминали.

From England 2010: Dorset, Devon

Следващото вече решихме да го "наречем ден" (call it a day, англ. "да прилючим за деня") и да търсим подлсон. Сидмут. Викториански курорт, излязъл на мода някъде през 20-те години на XIX век и застинал във вида си от 90-те на същия. Как пък се случихме точно в хотела, в който била спала кралица Виктория, когато била още само принцеса и още много години щяло да минат, преди да излезе на първа позиция за престола.

From England 2010: Dorset, Devon

Преполагам, че по онова време морето не е и било цел на ваканциите, ами просто (романтичен?) фон на селско имение. Но руската велика княгиня все пак била избрала стая с гледка към вълните в частен пансион. Велика княгиня в сидмутската верския е като Човек от министерството в баба Тодоркината созополска версия. Като че в цялата история на Русия има точно една. А те са били цели кошери във всеки един момент. Сигурно затова им е бил тесен Крим. Сидмут уверено поведе в класирането за най-пенсионерско летовище по девънското крайбрежие, докато към 9 вечерта не излязоха и младите местни дами, всичките пет, издокарани с късополи вечерни рокли и грим на звездички. Събота вечер - времето да се съберем на по бира по женски, да си пофамилираничим на "кучко" и то надвиквайки се достатъчно силно, че ако не глухия цар, то поне глухата велика княгиня да разбудим. Английски обичай.

From England 2010: Dorset, Devon

Торки се слави като "перлата на Английската ривиера" и може би е бил приличен моркси курорт, преди тълпите летовници да открият Испания и плажът да опустее. Сега е толкова западнал и старомоден (по модата от бедните следвоенни години), че даже е трогателен. Останала му е славата му на място на действито на комедийния сериал за консервативния провинциален хотел Fawlty Towers с Джон Клийз. Е, и като родно и творческо място на Агата Кристи, разбира се.

From England 2010: Dorset, Devon

Следващата спирка беше навътре в графството. Тотнес. Процъфтяло някъде през XVI век градче със замък, голяма църква и съхрнила се близко до оргинала търговска (единствена) улица. По неясно какво стечение на обстоятелсвата в наши дни е станало притегателен център на нюейджъри от всякакви течения, които с тоалетите, с възрастта, а също и с нарочно заредените за тях магазани с източни благовония и шарени прежди му дават много по-свеж вид от Торки и Сидмут.

From England 2010: Dorset, Devon

Плимут е големият град в района, една от главните бази на британска военноморска мощ през вековете. Така е подреден, че да не можеш да не го забележиш. Добър избор за почивка, за гледане на гледки, на хора и ... на мач. В пристанищен пъб до въртележката, малко по-надолу от 20-метровите скалите, от които гиманзисти в неопренови костюми се надцакваха пред момичетата със скокове във вода. На Уембли играеха за суперкупата на Англия син и червен отбор. Червеният би. Татуиран българин вкара гол.

From England 2010: Dorset, Devon

Че време за пешеходна разходка по Дартмур няма да остане тоя уикенд, отдавна беше станало ясно. А и порочно изсушената ми след газене през африкански реки маратонка вече беше успяла да ми разрани едното стъпало. Но за спирка на катедралата в столицата на графството Ексетер остана. Студентски град, но и той заглушал в неделя късен следобед.

From England 2010: Dorset, Devon

09 август, Ливърпул

England 2010: Liverpool

Ето къде бил дъждът.

From England 2010: Liverpool

За минути се забули целият град и почна да лее. Но и Пикасо беше тук и се скрих при него в галерията. Всъщност май някъде бях чел по списания, че тоя сезон главната културна забележитеност в града е изложбата "Пикасо и мирът". Колко ли труд, пари и нерви отиват да се подреди такава изложба с произведения от всевъзможни световни музеии и частни колекции. Акцентът е върху творчерството му от 40-те години нататък, представено в паралел с негови общестевни изяви. Как станал (френски!) комунист, защото комунистите се съпротивлявали на нацистите, пък после така и не разбрал що е то социалстически реализъм и защо в кварталното партийно бюро не му харесват рисунките и го карат да си направи другарска самокритика за буржоазна упадъчност. Нямах идея, че освен гълъби на мира, е рисувал толкова много бухали и кози! Ливърпул за сравение с Плимут е центърът на търговския флот на Империята. А тая империя от и за търговия е съществувала. Завладяването със сила и администрацията на колониите са били поддържащи дейности.

From England 2010: Liverpool

(За Китайската империя ли става дума ??)

До Ливърпул се прехвърлих от Лондон с Virgin Trains. Първа класа след 9 часа ми струваше само 9 лири повече от втора, а включваше безплатна порция яйца и бекон. Която пренебрегнах, защото бях изпълни личния си ритуал да закуся с топло прясно корасанче със шунка и сирене на гарата. Юстън. В махалата! В града освен Пикасо и размотаване по центъра вмъкнах в програмата едно виенско колело (където по липса на опашки ми подариха няколко допълнителни завъртания без възможност за бягство) и разходка до безумно голямата за строена през XX век култова сграда катедрала. Че и грозна при това. Кубична неоготика ?

From England 2010: Liverpool

Католиците не са останали по назад с някаква обърната фуния от видим бетон на видима възраст 40-50 години. После разбрах, че съм пропуснал да надникна в бар Филхармония до залата на филхармонията, който се водил един от най-красивите в Англия, а клозетите му били вписани като паметник на културата. Обяд с нещо леко на старите доковете - реставрирана като туристичека атракция изторическа зона, която явно толкова много десетки години не е била поддържана, че е влязла в списака на Юнеско, като автентично съхранило се наследство от индустриалната революция и бумът на морска търговия през XIX век. От Ливърпул към о-в Ман продължих с ферибот. За сефте. Нов-новеничък скоростен катамаран. Който обаче пътувал сезонно и при умерено вълнение. На по-силно си пускали изпитаното старо калтещо корабче. Морето е осеяно с токогенериращи вятърни мелници!

From England 2010: Liverpool

10 август, о-в Ман

Isle Of Man 2010

Напуснах Европейския съюз, но първата витрина, която се изпречи пред погледа ми се оказа клуб на румънската диаспора на о-в Ман.

From Isle Of Man 2010

Е, нищо нередно няма в румънски клубове на остров с има/няма 80000 души население, опитващо си да си припомни позабравения от няколко (десетки?) поколения келтски език. Близък роднина на ирландския келтски. Странен език, при който очевидно падежите се отразяват на първите букви в думите, нежели на окончанията, та даже в официалното името на острова/нация M e преминало във V: Ellan Vannin.

From Isle Of Man 2010

Дали манчани/ванчани са нация или случайно оказало се на британско офшорно парче земя население, е дискусионен въпрос. Културно-историческите им аргументи за национално самочувствие не са по-слаби от, примерно, шотландските. В някакъв момент (от няколко средни века) ужким техните лордове са си налагали волята и на Ирландия, и на Шотландия. Преди англичаните да се наложат над всички. Но викингският им парламент, Tynwald, си съществува в оригиналния вид и има много повече свобода на действие от дарените по волята на Тони Блеър парламенти на Шотландия и Уелс. Ман делегира единствено отбраната и външните си работи директно на Лондон.

Нередното е, че всичко затваря в 5:30 следобед, включително и кафенетата и бързохранителниците. Човек един чай няма къде да изпие, след като цяла сутрин е гребал с каяк (много приятно!) сред средновековните декори в залива Пийл ...

From Isle Of Man 2010

... и не е успял, даже и с експреса да се прибере навреме в столицата Дъглас.

From Isle Of Man 2010

Е, пъбовете не бяха нито затворени, нито претъпкани вторник вечер, та не пропуснах да опитам няколко пинти от местните марки бира. И да поиграем билярд (напълно непривично за мене занимание, но не съществуваше извинителна причина да се измъкна) и да обсъдим острова и континентите с местното кушеткосърфиращо лоби. Представено от един Том, който си призна за по-голяма доза сингапурска, отколкото келтска кръв във вените. Точно се бил регистирал за избирател и взел манкски паспорт и още на другия ден му излязъл късметът да го привикат за съдебен заседател. И то на първия процес за убийство от няколко дестеки години насам. Не ще и дума, делото се проточвало вече с месеци, през което време държавата му плащала заплатата, а работодателят скърцал със зъби за пропуснати ползи от работата му в някаква банка. Да се работи в банка на офшорния спрямо всякви данъчни администрации о-в Ман, не е никак рядко поприще. Впоследствие се разбра, че журито е признало подсъдимия за виновен за умишлено убийство чрез пожар.

From Isle Of Man 2010

Единственият момент в годината, когато островът се оживява и крайбрежната редица викториански хотели се пълни с хора, е в началото на лятото за прочутите съзтезания TT (Tourist Trophy) с пистови мотоциклети по шосе. Монтекарлото на пистовия мотоциклетизъм. Но със значително повече жертви.

10-12 август, Кери

Ireland 2010: Kerry & Cork

Два полета, един с витлов самолет и един с реактивен, и съм в Киларни.

From Ireland 2010: Kerry & Cork

Средищна/входна точка за туристи от цял свят, дошли да се полюбуват на най-отдалеченото от Дъблинската цивилизация, насечено от дълбоки фьорди графство в Ирландия - Кери. И да пошофират по тесните селски пътища, притиснати между високите поне метър каменни синори между фермите, които, предполагам, са разпределени кадастриално още по времето на Св.Патрик. Ларж са ирландците: ако пътят позовлява разминаване, при което само една от колите трябва да отбие в канавката, разрешената скорост е 100 км/ч. За по-тесните обаче трябва да се ограничиш до 80. Овцете имат предимство пред ирландски шофьори на всеки завой, включително ако вместо да пресекат, рекат да се поизлежат на асфалта. Предимството им пред български шофьори не е е гарантирано.

From Ireland 2010: Kerry & Cork

Градските жители в Киларни говорят с уникално лигав, неприличащ на нищо други ирландско, още по-малко - английско, акцент. Първо си помислих, че просто съм попаднал на шофьор на такси с логопедичен проблем или изпопадали зъби, или и двете, но впоследствие по пъбовете се потвърди, че е масово явление. А по селата наоколо все още се говори ирландски келтски (Gaeilge na hEireann) като първи език. А не само в нарочни учебни часове, подготвящи те за задължителната за цяло Ейре матура по него. Слушах ги в един пъб в рибраското село Портмаджи, докато си облизвах пръстите от иначе най-непретенциозно изглеждащата прясна (!) рибка с картофки. Дикцията е отчетлива и нищо лигаво няма, но и дума не можеш да хванеш. Нито даже някой топоним.

From Ireland
2010: Kerry & Cork

Исторически тия хора са си останали келтофони, не защото са били "национално осъзнати" или друга някаква героично-патриотична причина, ами защото са били толкова изолирани край фьордите си, че са останали извън покритието на имперската образователна система. А сега вкусът на времето се е променил и се надували (като пуяци?) за по-ирландци от англофоните, защото били по-близки до автентичните корени. Което не означава, че са средностатистически по-образовани, разбира се. Явно има известни търкания и се вихрят приглушени страсти на тая тема, защото на няколко
места забелязах пътни табели, на които англисйката версия на името на дадено селище, примерно Dingle, е замазана с черна блажна боя. Пак добре, че не се стрелят/взривяват, както поне до скоро изискваше националният обичай, когато вместо лингвистичните се дебатират религиозно-доминационни различия и лоялност към държавния глава в Лондон.

From Ireland
2010: Kerry & Cork

От Портмаджи се ловят лодки за Скелиг Майкъл - ранносредновековно манастирче на върха на една видимо необитаема за безкрили гръбначни същества скала 12 километра навътре в морето. Падам си по такива места и точно това си го имах отдавана като набелязано за посещение. Даже се бях постарал предварително да си запазя място на една от лодките, защото има някакви регулации на броя на постетителите на ден. Културните паралели с Мон Сен Мишел в Нормандия и Сейнт Майкълс Маунт в Корнуол не са случайни, но архитектурни просто не съществуват. На Скелиг Майкъл и храмът и килите си стоят в оригиналния градеж на във формата на иглута от каменни плити.

From Ireland
2010: Kerry & Cork

Начинът на мислене на раннoпокръстените келти очевидно е бил, че където от всички земни твари могат да се задържат само морски пернати, там е най-добре да се построим обител. За да не ни тровят живота неверниците. На теория опасността от тровене на живота е идвала от езичниците викинги, но точно от викинг да избягаш на остров? Нали и те по острови са виреели и от малки острови по-големи владеели (виж по-горе пример за о-в Ман). А освен това от съвременната анимационна кинематография е известно, че на остров, до който и викингите не стигат, драконите ще успеят да стигнат. Освен ако не си ги дресираш.

From Ireland
2010: Kerry & Cork

Та монастите са успели някак си да се задържат на скалата Св.Михаил, без да изпитат нужда да осъвременяват архитектурния стил на храма си (За разлика от някои катедрали от същата епоха на континента, върху които всеки следващ ктитор е изливал вкусовите си разбирания за красота така, че на наследниците не им остава друго, освен тактично и снизходително да използват думата "еклектика" за крайния продукт). И тъкмо се били успокоили, че викингите и драконите най-после са мирясали и няма нищо страшно, слезли на голямата земя, построили си нов манастир, и да вземе да дойде Хенри VIII на власт, да се скара с папата и да им го разруши.

From Ireland
2010: Kerry & Cork

Сега, за да се качиш до храма, трябва да уцелиш ден със слабо вълнение и да изслушаш няколко пространни лекции за безопасност как да не се подхлъзнеш по каменната стълба, която са си я секли монасите за себе си, а не за туристи. Въпреки лекциите всяка година се падали (буквално!) жервти. Не знам дали се води сравнителна статистика с жертвите сред TT-туристите на викингския о-в Ман, но съм солидарен с властите да не загрозяват мястото с парапет.

На следващата сутрин се събрахме в Киларни, с тези на които всъщност бях дошъл на гости в Ирландия - Стефани, сестра и Джей, един квартирант Стивън, един съсед Дейвид, две кучeта и Луиш, долетял и той за случая от Порто. Случаят беше идеята да се изкачим на най-високия връх на Осмия континент (Ирландия, разбира се). Карантул, 1039 м.

From Ireland 2010: Kerry & Cork

За да стигнем това си поиграхме малко на криеница с имаща слава на строга и безкомпромисна Garda (полиция, ирл.), завивайки Стефани с кучетата под одеало в багажника на колата. Шкода Окатавия комби. Червено. Нямах идея, че в Иралндия изобщо има висок връх, заслужващ внимание, а ако изобщо бях подозирал, че се очаква 7 часа яко ходене, надали щях с леко сърце да се размотавам по разни капучинарници в града до обед. Н в крайна сметка успяхме и да се качим, и да слезем, че и първата пинта Guiness за награда да изпием оше по светло. Дейвид, който се представи за засаден в Корк американец, заслужаваше и повече от една награда, защото най-добре познаваше местността и пътеките и благодарение на него не се качвахме и слузахме по същия път. А горе на върха какво има? Кръст, разбира се, католически. И - пак разбира се - германци. Правилото, че на всяка планина във всяка точка на планетата ще срещнеш германци, сработи безпогрешно!