Шабат в Тел Авив

В Израел може и да съм стъпвал, но не е било там където изралеците си живеят живота ...

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

... и къпят в морето.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

А и не бях преживявал шабат. Сега преживях. Улиците отведнъж опустяват, всичко живо се изпокрива, не пипа никаква работа, за да може да похапне в семейна среда претопления обяд, приготвен не по-късно от петък по обед. Четене на добре отлежал литературен материал по време на обяд се смята за добър вкус.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

Но за туристите няма основания за паника. Поне в Тел Авив. Магазините може да са пуснали кепенци, влаковете и градските рейсове - да са се прибрали в депата, но най-важното - кафенетата и баровете - са отворени. Също и арабските фелафеладжийници.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

А ако си много стриктен, можеш да позлваш шабатския асансьор. Понеже споменатите вехти книги опреди Новия завет забранявали да се натискат електрически копчета в събота, асансьорът просто е настроен да спира на всеки етаж. Но в моя хостел - голям конак от отоманско време в стария град Яфо - нямаше асансьор. Нямаше и цигулар на покрива.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

На покрива имаше терасо-кухньо-спално с гледка (спално - за младежи със спални чували. За възрастните си имаше стаи с таван и вентилатор).

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

Оценка с две думи: Тел Авив ми харесва ужасно много в категорията - градове с плажове. Може пак! Няма смисъл да се бие път до Рио.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

Единствено цената на порция диня с бяло сирене, без хляб, но с кафе, при това ужасно (съвет - никога не си поръчвайте "турецкий кофе" в Тел Авив даже и с гледка към яхтено пристанище! Еспресото е каквото трябва), 80 шекела, ми се стори леко пресилена. Но пък за по-малко пари, без гледка към хубави яхти, но с гледка към хубави хора на съседните маси и по улицата, си облизах пръстите от тиквени кнедлички в жълто кокосово къри с маково семе за обяд. А на вечеря, пак там, лозови сармички с овча кайма. А на закуска - иракска пита с тахина, варено яйце, пържени патладжани и салата от дребно нарязани домати. Дизайнът на мястото беше всички и всички столове да бъдат абсолютно различни (даже клишето "еклектично" не е на място), вероятно придобити на безценица от мебеловехтошарите на чиято чаршия се намира въпросното кафене, където се сбират предимно млади хора да се ровят в интернет с най-новите си апълски гаджетчета. Много е тренди. Едиснвтено не са се сетили да предложат на клиентите да си съобразяват облеклото с дизайна на масата, която си изберат. Колкото по-висока, и с колкто по-бяла покривка, толкова по-официално. А за келнерите и келнерките оставяме неогрънджарския вид с прокъсани дънки или мърляви шорти.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

Та в Тел Авив карахме рождения ден на един приятел, изпратен от южноафриканската си IT-компанията да научи израелските програмисти как да си вършат работата. Израелските програмисти със сигурност са били в състояние да направят две-три дребни промени в собствения си код без подкрепления. Но били редно да се покаже, че черните им южноафрикански колеги са още по-сръчни. Само че в последния момент се оказало, че черните южноафрикански колеги нямат паспорти, а чиновниците от вътрешното им министерство точно тогава решили да стачкуват и вместо да обръщат внимание на нуждаещите се от административни услуги граждани, да пообръшат малко кофи за боклук в центъра на Претория. Та в крайна сметка командировали белия англичанин. И един ливанец, на когото израелските имигрантски му разказали играта, тоест държали го цял ден да им разказва биографията си, а той, човекът, си бил вече трето поколение имигрант в Южна Африка.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

Аз минах сравнително бързо паспортните и багажни проверки, макар че един друг юзър, пребиваващ в (свободен?) Квебек, за една бройка да ме вкара в грандиозен конфуз. Точно на обществения компютър на летище Бен Гурион в държавата Израел (от всички места на земята!) се случи да отворя негов мейл. В мейла - линк. Обикновено праща безобидни шегички, та го отварям, без да се замисля. Що да видя (и аз, и половината летище!) - резултати от търсене в гугъл на портрети на Адолф Хитлер. Без повод. А аз тамам съм се обяснявал на Мосад, Мусад, Месад и Мисад, че съм миролюбив българин, достоен потомък на онези, на които в Тел Авив е посветен цял парк с паметник "На българския народ".

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

На тоя паметник бях попаднал съвсем случайно, разхождайки се южната част на града (по-загубената) от Яфо към руския манастир, вдигнат около гроба на Св. Тавифа, дето я бил възкресил Св. Петър.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

А всъщност изобщо не търсех Св.Тавифа, ами Св.Баухаус. Там е! В количества.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

Поводът "белият град" Тел Авив да бъде включен в списъка на световното наследство. Централната част на града е планирана на зелено след Първата световна, а преобладаващият стил от 30-те и 40-те години на XX век е именно баухаус. Наложен не на последно място от навреме заселили се в Палестина творци, бегълци от Хитлеровия режим в Германия.

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

Естествено, поразмесило се е и с по-модерно влияния, но общото впечатление е на приятна за живеене градска среда. С кафенета, кафенета, кафенета! И плаж за къпане след или преди работа. Какво повече ти трябва. А от завистливите палестински араби те пазят срочнослужещи, които и в градска опуска по шорти и джапанки се разходжат с авотматите си на рамо. Най-израелският от ендемично израелските обичаи!

From Israel 2010: Tel Aviv - Yafo

Д.10

Илюстрации:

Israel 2010: Tel Aviv - Yafo