Мы съели всю рыбу!

Много рядко ми се придъвква дъвка. Но тоя път след охолен обяд с хрупкави пелменчета и змиорка с повишено съдържание на чесън в гарнитурата и под знака на повишена степен на въздрържателство към бирата (само една!), предвид умереното недоспиване в несвойствена часова зона, организмът ми просто плаче за дъвка. Влизам в супермаркета и започвам да търся сред умопомрачително големия избор на ментови бонбонки от най-различни категории, заемащи цяла стена лавици. Няма! Оглеждам се около касите. И там няма. Мисля си, че сигурно им е заделена друга цяла стена, но не мога да я намеря. Супермаркетът е просторен. Докато постепенно от дълбините на паметта ми започва да се пробужда просветлението. В коя държава се намирам? Сингапур! В тая държава дъвките не бяха ли забранени? Бяха. Не те глобяват, ако си внесеш и си дъвчеш, но няма откъде да си ги купиш. Все едно съм тръгнал да търся огледално-рефлексен фотоапарат в Кувейт или найлонова торбичка в Руанда. (То при соца и у нас имаше дефицит на някои от по-търсени марки турски и сръбски джвачки, но при чичо Янош на стрелбището в Младост 1 се намираха).

А защо изобщо се намирам в Сингапур? Както е казал Висоцки: Лечу туда, где принимают. Електронната ми виза за Австралия се бави вече два месеца, а им бях определил краен срок седмица преди полета, преди да си купя алтернативен билет. Че ме чакат на свинско печено за Коледа в Окланд. Купих си околосветски със Star Alliance на горе долу същата цена, колкото ми беше излязъл три-континенталния с One World*.

Та ето ме, изведнъж попаднал, на най-южния край на континентална Азия, зает с изучаване на плажната култура на сингапурците. Нямат! Поне не и в южноевропейско-латиноамерикаснкия смисъл. Миниатюрното плажче на о-в Сентоса би трябвало да е Копакабаната на милионния град. А в събота през лятото (има ли на Екватора има не-лято?) го заварвам го почти съвсем пусто. Обяснявам си с факта, че влакчето за посетители стига само до мола с климатичната инсталация, магазините и отрано отворилите сергии за лакомства, а до пясъка трябва а се изминат още 100 метра пеша.

Ако изобщо някой се къпе в морето, това не става никога индивидуално, а единствено в рамките на игра за екипен дух. Например - четирима играчи завързани на кръст; в средата на кръста - кофичка от кисело мляко (кисело мляко? в китайски град?); потапят се заедно в морето, като номерът е и да излязат заедно, без да разлеят кофичката, а да я пренесат, внимавайки да не се отпусне връвта, така че да я излеят в нарочно изкопана дупка. Дор няколко пъти, състезавайки се с друг отбор, вършещ същото в своя си дупка.
Други игри:
-издигане на вулкан от пясък около пластмасова тръба и пълненето и с морска вода до преливане
-тичане с пингпонг в пластмасова лъжичка, обикаляне около кол(юс) и ровене с нос в купичка пудра захар
-тичане по тройки със завързване на крак

Е, забелязват се няколко малайски фамилии, които не участват в игрите, а се къпят семейно, с вдигнати догоре ципове на анцузите за мъжете, а жените и със забрадки. Белите сингапурци и/или експатриати ги намирам на най-закътаното плажче, единственото с бар и шезлонги.

Най южната точка на континентална Азия е островче, вързано с 50 м дървено мостче към Сентоса, вързан с провлак към Сингапур, вързан с по-дебел провлак към Малайски полуостров. По тоя провлак щял да пътува Юджин да си тества чисто новия рядък спортен модел на Ford на пистата за Формула 1 край Куала Лумпур. Но предусловието било да разработи двигателя с поне 1500 км преход. Пита се в задачата - как се навъртат 1500 км в Сингапур. Особено, ако си безработен. Националната пътна мрежа, освен че е ограничена в микроскопичната териотория на страната, е и динамично платена - в зависимост от натоварването и задръстването (което си предивизкал с присъствието си в него) плащаш повече. Една електронна джаджа, която си длъжен да имаш закрепене на прозореца, даже и да си с регистрирана в чужбина кола, ти го мери и изчилсява. Примерно на някои коли са им червени номерата. Което ти разрешавало да ги караш само събота и неделя, като в замяна на това държавата ти е отбила 10% от дължимия акциз. Сингапур удивява и с други оригинални управленчески идеи. Например по подобие на Лондон имат обществена говорилня в един парк на центъра, където на една естрада всеки може да си изкаже честно и откровено мнението, даже и да не в тон с правителствената линия, по въпроси от общественото устройство или всякакви други вътрешни недоволства. Оригиналното е, че може да го прави само един определен ден в годината, когато полицейската кола направо си го чака да го прибере още на място да го разпита още по-подробно за мнението му.

С Юджин (по произход сингапурски китаец) и Каролин (по произход фламандка) се виждаме на четвърти континет за по-малко от една година! Този път на новия изпитателен полигон за хвърчила около машинното на нововъведената в експлоатация механична дига на входа на залива с яхтите. Плажната им култура може и да куца, но с хвърчилата сингапурците са на световно ниво.

Каролин не е безработна и храни къщата. И мене! Водят не на вечеря на алеята на морските дарове в източнобрежния парк. В едно китайско заведение, популярно сред туземците за излизане вечер на тумби, в което, ако бях самостоятелен пътешественик надали щях да попадна. Едно, че е далеч от центъра, където най-вероятно бих се базирал, и, второ, не върви човек да седне сам и да си поръча едно блюдо. Ние, хем пак само трима, си поръчваме - пържена гарупа в малайско-малцинствен пикантен сос ноня, хрупкави октоподчета в сладък сусамен сос, парени бамбуковидни миди с чесън и кориандър, рибена паста отак, задушена в бананово(?) листо (също малайско-индонезийски специалитет), запържени филийки от треска, и те с чесън и кориандър, рак с чернопиперлив сос и още три-четири по-незабележителни морски специалитета. Ето сега ми става ясно къде изчезват океанските обитатели и какво са имали предвид издателите на руското ГЕО със заглавието с дебели букви на корицата "Мы съели всю рыбу!".

Хем преди това си бяхме подложили с кафе "по китайски", разбирай - разбъркано с възсладко кондензирано мляко, което се сервира с печена филийка намазана с нещо още по-мазно и по-сладко, която се очаква да си топиш в саморъчно забъркано със соев сос в купичка рохко сварено яйце. В оцеляващо вече повече от половин век традиционно кафене с бели фурнировани маси от най-прост функционален тип. В квартала, в който според ширещите слухове цените в магазините (ужким всичките действащи в условия на най-свободна пазарна икономика!) били по-ниски, защото в съседство живеело семейството на Първия - световната социалистическа конспирация в условията на малайския полис. Първия, разбира се, е на теория пенсионираният, но на практика все още държащ последната дума по управленческите идеи създател на съвременен Синагпур Ли Куан Ю.

Всичките снимки тук:

Singapore 2010

И още малко от миналия път:

Singapore 2007

... а аз продължавам към Лаос.

Д. декември'10



*Освен че нямах виза, за да усложня нещата, си затрих някъде и картата Visa. Същата на която Qantas трябваше да ми върнат парите. Получаването на новата карта в последния момент беше свързано с кафкиански усещания в централния офис на Банката в Йоханесбург. Празничен ден, рано сутрин, едва се развиделява, улиците на деловото сити са абсолютно безлюдни, което е успокояващо, защото дъждът се лее като водопада Виктория през май и е абсолютно неподвластен на чистачките на малката наета закъм летището кола; стъклените врати на лъскавия небостъргач се отварят сами пред мене, попадам в колкото просторно и (по проект) светло, толкова и смазващо дребния човечец-просител фоайе, по стените на което дъждът отвън се смесва във възприятията със стичащата се от декоративните шадравани вода, обливащи огромна гранитна плоча, поставена да напомни, че този храм на Мамона е открит от самата жива икона Нелсън Мандела; в средата кръгло бюро с 360-градусов кръгозор, от което не по-малко смазан от мащабите униформен охранител ме посреща с тържествен баритон: "Господине, очакват Ви". След което картата пристига още по-тържествено на токчетата на строго и елегантно облечена служителка, с неземно излъчване (сещам се Ума Търман във филма "Гатака"), подсилвано от факта, че по раса не отговаря на нито една от възможните разновидности според Стандартния Расов Каталог на Нацията на Дъгата (второ разширено и допълнено издание).